Книгата "Фантастичните осемдесет" на социолога Вани Коделупи е опит да се представят осемдесетте години в нова светлина, далеч от негативната стигматизация. Той успява да направи това, като предлага критичен поглед, който надминава обикновените мемоари за "най-добрите години от живота ни". Анализът му е обективен и се фокусира върху "разрушителните" аспекти на това десетилетие, което авторът описва с известна доза ирония.

Книгата "Фантастичните осемдесет" на социолога Вани Коделупи е опит да се представят осемдесетте години в нова светлина, далеч от негативната стигматизация. Той успява да направи това, като предлага критичен поглед, който надминава обикновените мемоари за "най-добрите години от живота ни". Анализът му е обективен и се фокусира върху "разрушителните" аспекти на това десетилетие, което авторът описва с известна доза ирония.

"На първи януари 1977 година, когато още не бях навършил тринадесет, завършването на телевизионното предаване "Carosello" отбеляза края на една епоха, без да осъзнавам напълно значението му. Няколко години по-късно, когато търговските интереси започнаха да застрашават непрекъснатостта на телевизионните предавания, моето разбиране за света се задълбочи. Времето вече се беше променило и не в положителна посока. Дори и днес не мога да остана безпристрастен към десетилетието, което ми е дълбоко неприятно. Разликата между осемдесетте "пластмасови" години и седемдесетте "свински" е огромна, а аз определено съм на страната на последните..." споделя авторът. И добавя "Предпочитам класическите комедийни скечове на Вянело и Мондейни пред сексистките образи на новите телевизионни звезди и безумните комици от "Drive In". Също така, вместо да слушам банди с неясни текстове и странен стил, предпочитам песните на Гучини. Въпреки че не искам да стереотипизирам, все пак всяко десетилетие предлага своята уникална история, а личните спомени са въпрос на индивидуален опит и очаквания..."

Вани Коделупи, с авторитета си, успява да привлече вниманието ми към неговите хроники, които са както публични, така и лични. Целта му е да представи нови аспекти на десетилетие, което често е било опетнявано по предубеден начин. Чрез разказите за срещите си с уважавани творци от онези години, той показва, че творческият дух е бил жив и активен, въпреки повърхностната празнота на времето.

Коделупи подчертава, че осемдесетте години са били доминирани от безразличие и бягство от реалността, но също така са били период на социални промени и нови изразни форми. В Милано тези промени бяха особено очевидни, като се забелязваха ранни признаци на така наречената "информационна революция". Книгата "Фантастичните осемдесет" е написана с академична точност и не е изпълнена с ненавист, което я прави ценна дори за тези, които са живели в осемдесетте и вече не вярват в тях.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.